Топлинен удар - спешно състояние 

Топлинният удар е спешно състояние, което обаче е обратимо, ако се окаже първа помощ на пострадалия достатъчно рано.
Крайъгълният камък на лечението се състои във възможно най-ранно започване на охлаждане, защото продължителността на хипертермията определя целия ход на болестта и изхода от нея. 
Най-рисковите групи хора, които могат да бъдат засегнати от топлинен удар, са младите активни спортисти, които извършват физически усилия при високи температури, както и хората в напреднала възраст и малките деца.

Охлаждането на пациента при подозрение за топлинен удар трябва да започне незабавно, още преди да дойде екип на спешна помощ на мястото на инцидента. Пациентът трябва да бъде хоспитализиран за минимум 48 часа, с цел да се следи за усложнения. Препоръчва се телесната температура бързо да се понижи до 39 градуса по целзий, за да се избегне рязко преохлаждане и повторен тласък на хипертермия.

Според проучване от 2011 г. измерването на орална температура представя неадекватно реалните стойности на телесната температура, което може много да затрудни и обърка терапевтичния процес, както и да забави поставянето на диагноза. 

За по-точно се смята измерването на ректалната температура.

Други проучвания показват, че понижаването на телесната температура през първия час от началото на симптомите (златен час) може да предотврати развитието на полиорганна недостатъчност и да подобри драстично прогнозата на пациента. 

При анализ на 19 клинични и обсервационни проучвания, включващи 566 пациенти с топлинен удар, става ясно, че кондукционният метод на охлаждане (чрез провеждане) е доста ефективен при млади активни спортисти.

Това, което трябва да предприемем като действия, когато искаме да окажем първа помощ на човек с топлинен удар, независимо дали сме медицински лица или не, включва: освобождаване от излишните дрехи, преместване на сянка или на хладно място, пръскане на тялото с вода, повиване с мокри чаршафи, поставяне на торбички с лед в подмишниците и в ингвиналните гънки.

При транспорта на пациента или лечението в спешното звено, се поставят венозни източници и едновременно с охлаждането започва  обемна ресусцитация. Хипогликемията е често усложнение при топлинния удар и може да е знак за чернодробна недостатъчност. Заради това вливането на глюкозен разтвор или 50% воден разтвор на декстроза е уместно при тези пациенти. Пациентите, които не са в съзнание трябва да бъдат интубирани, а тези които са в съзнание, да бъдат поставени на кислородотерапия с маска или назален катетър.

Персоналът, извършващ интензивно лечение, трябва да мониторира телесната температура с термометър, термистор или фолиев катетър, който отчита температура. Наблюдението на сърдечната дейност и кръвното налягане е абсолютно задължително. Назогастрална сонда се поставя в стомаха, за да се следи за поява на кървене. Катетър се поставя също, за да се следи уринният дебит.

Основната цел е понижаването на телесната температура със средно 0,2 градуса на час до достигане на 39 градуса по целзий. Нестабилност на телесната температура може да се наблюдава няколко дни след топлинния удар, ето защо тя трябва да се следи почти през цялото време на болничния престой.

Съществуват противоречия за това кой метод на охлаждане е най-ефикасен. Потапянето в ледена вода или обливането на тялото с нея е доста успешен начин за понижаване на температурата. То обаче може да бъде много неприятно за пациенти, които са в съзнание. Освен това затруднява мониторирането на пациента, ресусцитацията, може да доведе до треперене, което още повече да увеличи топлинната продукция, да свие кръвоносните съдове и по този начин да попречи на провеждането на топлина.

Друг метод включва охлаждането чрез изпаряване на вода. При този подход дрехите на пациента се премахват, тялото се поръсва с хладка вода, като се оставя под поток студен въздух от климатик или вентилатор, докато се изпари водата.

Алтернативни процедури са стомашните промивки с ледена вода, интравенозната инфузия със студени разтвори, перитонеален, ректален или гръден лаваж със студена течност, прилагане на студен овлажнен въздух, мокри кърпи, охлаждащи одеяла и други.

Кардиопулмонален байпас е предлаган като алтернатива за пациентите в най-тежко състояние, но той изисква обучен медицински персонал и  специално оборудване.

В случай на топлинен удар антипиретици като парацетамол, аналгин, аспирин, както и нестероидни противовъзпалителни средства нямат място в лечението. Дантроленът е медикамент, чиято роля е обект на проучвания. При пациентите, които са превъзбудени и при тези, при които се наблюдават гърчове, е уместно използването на бензодиазепини и барбитурати.

С вливанията на водно-солевите разтвори не трябва да се подхожда агресивно, за да се избегне белодробният оток. При пациентите, които имат екстремно ниско артериално кръвно налягане, могат да се прилагат катехоламини. В случаите на рабдомиолиза вливанията може да са по-агресивни, а урината трябва да се алкализира до рН 7,8-8, за да се предотврати остра увреда на бъбреците от преципитация на миоглобин в реналните тубули.

Манитолът може да подобри гломерулната филтрация и да увеличи уринният дебит. Таргетните стойности на диурезата са 3 мл/кг/час. При веднъж настъпила увреда на бъбреците, хемодиализата е единственият възможен метод за овладяване на състоянието. 

Адекватната метаболитна поддръжка е от голямо значение. Коригирането на хиперкалиемията и хипокалциемията, трябва да е незабавно, за да се избегнат аритмиите. Прилагат се бикарбонат, инсулин и глюкоза, както и калций с повишено внимание. Усложнения като остра чернодробна недостатъчност, белодробен оток, ДИК синдром, компартмент синдром и т.н. трябва да бъдат овладяни. Прилагането на инхалационни анестетици и деполяризиращи миорелаксанти трябва да се избягва заради повишения риск от малигнена хипертермия. /puls.bg